Джеръм Клапка Джеръм (1859-1927) е роден в Уолсол, Стафордшър като четвърто дете в семейството. Баща му служи като свещеник в неортодоксална църква и е силно религиозен. Съсобственик е на въглищна мина, но претърпява фалит точно в годината, в която се ражда Джеръм Джеръм. И от относителен комфорт семейство изпада в бедност. Второто име на писателя е взето от фамилията на унгарския емигрант и герой от унгарските борби за независимост през 1849 генерал Джордж Клапка, който е бил приятел на семейството.
Първо Джеръм старши, а след две години и всички останали членове на фамилията се преместват в Лондон, където бащата на Джеръм Джеръм отваря железария. Джеръм Джеръм напуща училище на четиринадесетгодишна възраст след като един след друг умират и баща му, и майка му, а двете му по-големи сестри излизат от къщи и момчето остава съвсем само. Той започва работа като младши чиновник в железопътна компания. После става актьор в пътуваща трупа и три години обикаля страната. “Играл съм всички роли в “Хамлет” – казва по-късно писателят за този период – с изключение на Офелия.” В средата на двайсетте, на дъното на обществото, без пари и дом Джеръм опитва различни професии, включително и тези на журналист и учител. Първата книга, която публикува, е “На сцената и извън нея” (1885), опираща се на преживяванията му като актьор. На следващата година излизат “Празните мисли на един празен човек”. Три години по-късно историята за една пътуване по Темза става неговото най-популярно произведение – “Трима души в лодката без да броим кучето”. Макар и да не е добре приета от критиката, читателите са във възторг и това носи на автора слава и богатство.
През 1888 г. се жени за Джордина Елизабет Хенриета Стенли Мерис. Тя е дъщеря на испански войник и когато Джеръм Джеръм я среща, тя е омъжена с петгодишна дъщеря. Девет дни след като получава развод двамата се оженват и прекарват медения си месец по Темза. След връщането си Джеръм Джеръм започва да пише “Трима души в лодката.” От брака си има една дъщеря, която не се омъжва и умира през 1966 г.
Други негови творби са: “Дневник на едно пътуване” (1891), “Как се пише роман” (1893), “Нови мисли на един празен човек” (1898), “Трима на бумел” (1898), “Пол Килвър” (1902), “Истории от Флийт стрийт” (1904) “Те и аз” (1909), “Всички пътища водят в Килвъри” (1919), както и автобиографията му “Моят живот и моето време”.
Освен романи, разкази и есета Джеръм пише и около 15 пиеси, които са представяни с успех на сцените в Англия и Лондон. Освен това е редактор и журналист в две списания “Лентяй” и “Днес”, като на второто е и издател. То просъществува до 1905 г.
Джеръм Джеръм много обича да пътува и обикаля Русия, Америка и Германия.
Умира през 1927 г. от мозъчен удар. Жена му го преживява с 11 години.